Защо психически лабилните хора са толкова креативни и умни. Връзката лудост и гениалност
magnifisonz.com /
Връзката сред творчеството и психопатологията се изследва още от древността. Множество откриватели и биографи на велики персони са търсили освен съществуването по едно и също време на гений и психологична болест в избрани хора, само че и повода за това в наследствеността, когнитивния жанр или личностови характерности. Заключенията, които се извличат от разбори на исторически данни, проучвания в психитрията и психометрични проучвания като цяло насочват към концепцията, че прояви на психопатология се срещат по-често при хора с високи креативен заложби, съществуват някои закономерности в особеностите на мисленето при хората с гении, само че не може да се твърди, че съществува сигурна директна връзка сред творчеството и психологичната болест.
Неотдавна, на Световния фестивал на науката в Ню Йорк, трима психолози показват резултатите от последните извършени проучвания върху връзката сред душевните болести и творчеството. Кей Редфийлд Джеймисън, клиничен психолог, професор в Медицинската школа към университета „ Джон Хопкинс “, оповестява, че резултатите от към 20 – 30 научни изследвания удостоверяват известната визия за „ изтерзания талант ” . От всички типове психози, биполярното разстройство се оказва най-тясно обвързвано с творчеството. Самата Кей Джеймисън също страда от това заболяване.
Биполярното разстройство е обвързвано с остри промени в настроението : интервали на дълбока меланхолия се редуват с интервали на последна възвишеност (т. нар. „ фикс идея ”). Изследванията на Джеймс Фелин, невропсихолог от Калифорнийския университет в Ървин, дават едно допустимо пояснение за връзката на това психическо заболяване с креативните достижения.
„ Хората с биполярно разстройство са изобретателни най-много тогава, когато излизат от дълбока меланхолия ”, споделя той. „ Когато настроението на пациента се усъвършенства, настъпват промени в мозъчната интензивност: в долната част на фронталния лоб тя спада, а за сметка на това се разгаря в горната. Изумително е, че безусловно същият развой се следи, когато хората имат прилив на креативност. ”
Елин Сакс от университета на Южна Калифорния изяснява, че хората с психози не филтрират външните тласъци като другите хора. Вместо това те могат да задържат по едно и също време в съзнанието си две взаимозключващи се хрумвания , както и да възприемат далечни асоциативни връзки , които множеството хора не биха позволили до повърхността на съзнанието си.
Тестове за асоциации, в които участниците би трябвало да изредят всички думи, които им идват мислено по отношение на дадена дума-стимул (например „ лале ”), показват, че пациентите с биполярно разстройство, когато са в интервал на „ фикс идея ”, могат да генерират три пъти повече асоциации за несъмнено време спрямо останалите хора. Вероятно изобилието от нефилтрирани хрумвания води до по-голяма възможност за основаването на нещо надълбоко и автентично.
Разбира се никой не кипи от креативна сила по време на дълбока меланхолия или припадък на шизофрения. Тези болести са мъчителни и постоянно крият заплаха за живота, припомнят психолозите. Обществото може би е облагодетелствано от болните гении, само че самите те не постоянно считат, че върховите им креативен моменти могат да платят цената на продължителното страдалчество.
Концепцията за творчеството, като демонстрация на психопатология, занимава хората още от древността. Според Платон поетичното ентусиазъм води своето начало от божествената полуда. Концепцията за лудостта се дефинира от него като ентусиазъм от Бог и въздействие, което има по-скоро позитивно отражение в творчеството, спомагателни умения и като цяло качества, лишени от нюансите на негативната оценка на актуалното време.
Много велики мислители и извести персони са разсъждавали върху връзката сред лудостта и гения. Ето някой от тях:
Аристотел: “Хората, които са изтъкнати във философията, политиката, поезията и изкуството имат трендове към потиснатост ”
Сенека : “Не е съществувал популярен талант, който да не е допрян от лудостта ”
Джон Драйдън : “Великите мозъци са сигурно покрай лудостта и границата която ги дели е тънка ”
Блез Паскал , подкрепяйки сходни хрумвания твърди, че при великите мозъци лудостта е унаследена: “Великите мозъци са заредени с лудостта, тъкмо както и болните, обременени с огромни недостатъци ”
Ламартин: “Геният носи в себе си правилата на разрушението, гибелта и лудостта, както ябълката носи червей ”; “….болестта, наречена талантливост … ”
Ломброзо в своето произведение “Геният ” приема, че гениалният може да бъде обвързван с дегенеративната неуравновесеност и по-специално със болести от групата на епилепсиите, Simonton, 2004.
Сходни допускания са правени от психиатрите и психолозите по това време /Галтън, Кречмер/, Kessel, 1989.
Галтън в своята книга “Наследственият гении ”, която се появява през 1869 година допуска, че гениите се срещат по-често в избрани семейства; “… в случай че талант значи възприятие на ентусиазъм или извор на хрумвания, или прекомерно и изгарящо предпочитание да се реализира всяка съответна цел, то това е рисково покрай гласа чуван от лудите, до техните делириозни бдения или мономании. ” Кречмер в своята книга “Геният ” също визира еволюционните и дегенеративни концепции, само че по-малко свързва гения с психозата и повече с неврозата и личностовото разстройство. Той акцентира, че психопатният съставен елемент е неизменим катализатор на всяка форма на талантливост.
Фройд разглежда гениалността като знак за невроза и има вяра, че ранния детски опит, а не генетиката дефинира лудия талант . Фройд също учи разработките и биографиите на известни персони и има вяра, че великите писания в изкуството и литературата съдържат универесални психически истини; Той слага под огромен въпрос генетичната връзка сред гениалността и лудостта.
Изтъкнати персони
Микеланджело
Предполага се, че Микеланджело е страдал от аутизъм. Според неговите съвременници, художникът бил преобсебен от неговата лична действителност. Повечето от мъжете в неговото семейство са имали сходни признаци. Микеланджело е имал компликации в основаването на връзки с хората, имал е доста малко другари и даже не участвал на погребението на брат си. Той е описван от своите съвременници като уединен и отегчителен човек, който избира да бъде надалеч от компанията на другите. Неговите биографисти настояват, че тези признаци, в композиция с талантливост в региона на математиката и изкуството демонстрират, че той може да бъде считан за човек с високо функциониращо нарушаване от аутистични набор.
Лудвиг ван Бетовен
Когато умира през 1827, Бетовен към този момент има история за голям брой медицински проблеми, дължащи се на дълготраен алкохолизъм. Предполага се, че той е страдал от биполярно афективно разстройства. Моментите на фикс идея на Бетовен са били добре познати на неговите съвременници – те са били свързани с най-силните интервали в неговото композиране. По време на депресивните епизоди той е написал доста от фамозните си творби. В някои от писмата до братята си, Бетовен споделял мисли за самоубийство.
Ейбрахам Линкълн
Предполага се, че Ейбрахам Линкълн е страдал от меланхолия. Биографистът на Линкълн твърди, че неговите другари са определяли писмата му, като писани от най-депресивния човек, който са срещали. Фамилно Линкълн е бил съкрушен за психологични болести. Той е имал майка и голям брой родственици с меланхолия.
Едвард Мунк
Доколкото е известно Мунк е имал чести под паника офанзиви. Фамилно той е бил съкрушен за психологична болест – имал е сестра с биполярно афективно разстройство, която е живяла в дом за психологично заболели.
Надписът върху рамката на картината «Викът» подхожда на стихове от дневника на художника. Мунк написа, че решил да нарисува картината по време на разходка с другари, когато видял аления залез: „ Слънцето залязваше, небето стана кървавочервено. Обзе ме горест. Смъртно изтощен, стоях на фона на тъмната синева. Фиордът и градът бяха пронизани от езиците на пламъци… ”
Художникът изостанал от приятелите си, които вървели пред него. Обзел го боязън и тогава чул „ великия зов на природата ” .
Чарлз Дикенс
Приятелите му описват, че той бил във фаза на меланхолия всякога, когато е започвал нов план, само че в края на книгата, настроението му превключвало в фикс идея. Депресията му се утежнява след раздялата със брачната половинка му, майка на десетте им деца, с цел да заживее с 18 годишна актриса. Четири години преди края на живота си той става жертва на влакова злополука, в която не е засегнат, само че при типа на потърпевшите пасажери депресията му се утежнява, като съвсем изцяло стопира неговата креативност.
Курт Гьодел
Брилянтен логик и математик, непосредствен другар на Айнщайн. Гьодел страдал от чувството, че някой го трови, той се хранел единствено с храна приготвена от жена му, която опитвала първа всичко в негово наличие.
Уинстън Чълчил
На към 30 годишна възраст той е споделял с близкото си обграждане, че е заловен от примката на депресията. Често обмислял самоубийство. В епизодите на хипомании той се е чувствал относително по-добре, само че настроенията му са се променяли бързо. В по-тежките мании той не спял по цели нощи, през които е написал своите 43 книги.
Исак Нютон
Един от най-великите учени на всички времена е страдал от мощни спадове и подеми в настроението в композиция с психотични трендове. Неговата некадърност да се свързва с хората насочва към разстройствата от аутистичния набор. В писмата му са открити налудности типични за шизофренията.
Чарлз Дарвин
Все още е мистерия от какви психологични премеждия е бил обиден Чарлз Дарвин. Чалз Дарвин съвсем непрекъснато е страдал от тремор, гадене, прояви на рев, зрителни халюцинации, които са били оценени като тежка форма на агорафобия от множеството от неговите откриватели. Дарвин се страхувал от хората, избягвал диалози даже с децата си, той е писал за себе си: “Аз съм заставен да пребивавам доста безшумно, опасявам се от всички и не мога да приказвам даже с най-близките си хора ”. В няколко писма той споделял желанието си за самоубийство, което се ускорява доста след издание на “Произход на типовете ” и дебатите, които този труд провокира.
В региона на литературното творчество, внимание заслужават доста писатели и поети. Вирджиния Улф, Силвия Плат и Ърнест Хемингуей – трима изтъкнати създатели претърпели епизоди на тежка меланхолия, които евентуално са довели и до края на техния живот посредством самоубийство.
Jamison, 1985 и Ludwig, 1995 в Koh, 2006 означават, че по-високи проценти на психологичните разстройства се срещат измежду поети, писатели, композитори и музикални реализатори, художници и артисти, спрямо учени, политици и архитекти, за които процентът е доста по-нисък. Тези откриватели считат, че писателите, музикантите и художниците, които по природа са по-чувствителни влагат огромна част от своите прочувствени прекарвания за реализиране на пълноценни творчески артикули и постоянно се трансформират в жертви на личната си сензитивност, което разрешава в някакви моменти от живота си да бъдат смазани от безизходност и потиснатост.
Творчески заложби и психопатология. Изследвания.
Shalley, 1991 в Koh, 2006 допуска, че творчеството съдържа три съществени съставния елемент: добити умения и познания в избрана област на равнището на експертност, вътрешна мотивация към бъдеща изследователска работа и развиване и когнитивни качества за схващане и синтезиране на нови хрумвания или артикули.
Weisberg, 1992 и Wallace, Gruber, 1989 в Koh, 2006 считат, че творчеството е потенциалът за продуциране на резултати, които освен имат детайли на автентичност и иновативност, само че имат и позивна стойност и значителен смисъл за човечеството.
В полемиките за връзката сред творчеството и психипатологията постоянно се визира биологичната природа, която се изследва посредством търсене на по-висока периодичност на прояви на психологични болести в избрани фамилии и по-често срещани хора с креативен заложби измежду избрани групи или деца, които демонстрират по-добри резултати на тестванията за креативност. Другата връзка, постоянно експлоатирана от откривателите е съчетанието сред избран когнитивен жанр и благоприятни условия за обработка на информацията и по-високата периодичност на прояви на креативност.
Neihart, 1998 обобщава 3 характерности на връзката сред високата креативност и психопатологията:
– Нарушения в настроението;
– Определен вид мислене или когнитивни процеси;
– Толерантност към ирационалност.
Психометрични проучвания водят до следните изводи:
- Високо изобретателните човеци имат равнища над нормата по няколко дименсии на психопатологията;
– Най-често „ Психотизъм ” по Айзенк /EPQ/.
- Високите равнища на креативност са свързани с високи равнища на клиничните скали;
- Артистичните гении имат по-високи равнища на клинични признаци спрямо гениите в науката;
- Високите равнища на психотизъм са сързани с самостоятелност и антиконформизъм – черти, които поддържат креативността;
- Високите равнища на психотизъм са свързани с потенциала за дефокусиране на вниманието, което евентуално позволява навлизането в съзнанието на нови идеи;
- Психотизмът е обвързван с по-малко рестриктивното мислене – отвореност към опита, когнитивна пристрастеност, обвързвана с висока креативност;
- Креативните персони демонстрират метакогнитивен надзор над признаците на психологичната болест;
- Те всекидневно имат просветеност над междинната. Прагът на интелигентността нормално се отнася до IQ към 120 или повече.
- Не е наложително доста високото равнище на интелигентност;
- Гениите не постоянно имат доста високи равнища на IQ, само че имат дарба за процесиране на информацията в посока:
– селектиране;
– развитие;
– анализиране;
– замесване на истински хрумвания в изобретателни контрибуции
Характеристики на изобретателните персони
Личностови характерности, свързани с творчеството при хора с артистични занимания:
– Отвореност към опита, изключително мечти и въображение;
– Импулсивност, липса на съзнателност;
– Тревожност, афективна неустойчивост, прочувствена сензитивност;
– Пориви и амбиции;
– Антикомформизъм, самостоятелност, несъобразяване с нормите;
– Враждебност, студенина, липса на топлина.
Личностови черти свъзрани с творчеството при хора, които се занимават с просвета:
– Отвореност към опита, еластичност на мисленето;
– Пориви, упоритости, настройка към постижения;
– Самоувереност, доминантност, надменност, враждебност;
– Автономност, интровертност, самостоятелност.
Известни персони
- Александър Велики – описван като човек с висока просветеност идеалист, стимулиран, податлив към вдишване на риск, убеден в себе си, само че също по този начин величествен, безсърдечен, разтревожен и параноиден.
- Колумб – описван като образован човек, стимулиран, убеден в себе си, податлив към вдишване на риск, само че също по този начин нарцистичен, безсърдечен и разтревожен.
- Нютон – описван като човек с извънредно висока просветеност и мечтателност, убеден в себе си, стимулиран, само че натраплив, в държанието му липсва съпричастност и обществени умения, безсърдечен, параноиден.
- Наполеон – описван като човек идеалист, стимулиран, податлив към вдишване на риск, убеден в себе си, само че с фикс идея за великолепие, безсърдечен и разтревожен.
- Айнщайн – описван като човек с извънредно висока просветеност, визионерски хрумвания, висока мотивация, самочувствие, само че обсесивен, с липса на емпатия и обществени умения, грандоман.
Изследователски въпроси и изводи:
Креативността изисква когнитивни качества и предиспозиция за мислене от вида “outside the box ” – да се пробва новото, необикновеното, даже странното, да си отворен към предизвикателни събития и инцидентни резултати, да си представиш неправдоподобното или да помислиш за малко евентуалното.
От тези допускания, с цел да търсим висока креативност, произлиза нуждата от съществуване на характерности като:
– дефокусиране на вниманието;
– дивергентно мислене;
– отвореност към опита;
– независимост;
– антиконформизъм /клъстър на креативността/.
– Дали творчеството и психопатологията в действителност са свързани?
– Гениалността и лудостта, обсъждани като форми на еднакъв развой.
– Ролята на интелигентността за консолидация на признаците на психологичната болест.
– Не всички изобретателни хора имат прояви на психологична болест;
– Много изобретателни хора нямат прояви на психологични проблеми;
– Сериозната психологична болест по-скоро пречи, в сравнение с подкрепя творчеството.
Инфо: http://magnifisonz.com
